Лари…

Над пустинните морета, на изстрадалите ми очи!

Над пясъчните бури, на нашите сродни души…

Първа и последна владетелка ще си, Ти!

Над скритите вселени в твоите очи,

на тайните и сладките копнежи и кроежи…

Аз ще бъда единствен верен страж,

покорен и забавен  паж!

Подарявам ти цялата си същност,

всичко в мен е твое,

до края на всяка появила се слънчева система!

Аз ще се опитам да те спася от всяка твоя дилема!

Само Ти си и твоето благоволение!

Обичам те, приятелко моя,

и ти обещавам да съм само твоя!

В този, следващия и предишния свят.

Ти придаваш на сивотата ми цвят!

Само Ти! Прости ми! Погледни ме!

Аз съм твоя, приеми ме!!!

Гаснеща луна

Гаснеща луна огрява,

гаснещо, едно сърце.

Болката да го сломи успява,

гасне и бледото лице!

Последен поглед , виждаш,

искаш да крещиш, но шептиш!

В сърцето ти застиват думи,

в очите ти трептят сълзи!

Затваряш вратата,

на отминали неща,

затъваш в болка, нищета!?

Не разбра ли, че това което e било,

се запомня, сякаш е добро?!

Отвори, затворените си очи и погледни!

Светът е по-истински и от преди!!!

Съжалявам ли?!

С онази тръпка в стомаха, се прокрадвам през мъглата!

Нещо знам, че ще се случи! Дали ще се получи?!

Успявам да се окопитя, но с дишането се издавам, в капана си попадам!

Чертите разпознавам безпогрешно,  съпротивлявам се, но неуспешно!

Притискам се с такава страст, че света започва да пулсира, всичко в мен  капитулира…

Съжалявам ли, че го пожелавам, че полудявам, събличам се, стена и прекалявам?!