Заключителни, споделени слова!

Моля те, не ме търси, не се надявай, не казвай нищо и не питай!

Толкова много имаш да учиш, попътувай през живота, поскитай.

Аз давам свободата си, само срещу дадена такава, търся промяна!

Аз искам справедливост за двама, не чакам, незнам какво е измяна!

Ти вече не си за мен, това което беше, не можеш повече да дадеш,

взел си всичко от началото, няма как повече да ме предадеш!

Намираш душата ми празна и опечалена, но не и сломена!

Намираш тялото ми, но  не и сърцето, цялата съм студена!

Раздавах се, чаках, и не исках да призная своя провал.

Опияних се, заблудих се, не слушах,качих те на пиeдестал!

И след всичко, какво стана?! Кой кого е предал?!

И като няма нищо- Как така аз съм добре, а ти полудял?!

На М.

Непроходимите тунели на изгубените навици,

съкратени или неизказани  измислици.

Чaкаш!

Тя няма да се върне, няма да се промени,

себе си, никога повече няма да ти подари!

Надежда!

От нея най – много ще те боли, дори ще кърви,

призраци и сънища, нищо няма да те примири!

Търсиш!

В очите ми някакви искри от нейните, но не откри!

Аз няма да бъда нея, а ти ще си това, което си!!!

За теб, по-честно от преди!

Вечер е, времето примира,

спира се за малко на спомена,

после се забързва и си отива!

Всеки жест, обиден или благ,

е бил знак за някаква надежда.

А всяка дума, записана в дневниците на страстта

е по – силна от всичко на света.

Стрелките на часовнка отмерват

всичките ми грешки с адска тежест.

И незнам, мога ли да бъда все още оптимист?!

Всеки загубен ден, ти збаравяш за мен.

Всяка минута, в която слушаш други съвети,

ти градиш срещу мен перипети!

Писна ми да си тръгвам, да ме оставяш,

да се предавам, да обещавам

и да не преодолявам!

Да съм в търсене и ощетена,

налудничево боготворена!!!

Не може ли този път да се променят нещата?

Искам да преоткрия в тебе красотата!

02.10.2009

Каквото е казано, макари да не е предмет

Остава да тежи във времето.

Дадените обещания променят хората

и  техните съдби!

 

Каквото ми казваше в началото,

като ме молеше и увещаваше.

Всичко това, за теб изчезна и се изпари.

Сякаш чувствал си с мен вселената,

а тя в един миг се измени?!

Някаква особеност в теб ли е това?

Или даденост на характера,

минала болка, суета?

 

Когато надеждите пропадат,

изгубени в предателство.

Не търси жертвата в калта,

защото тя се е запътила,

към отмъщението или

към по – новите дела!

Моят бог

Бог си на моята душа,

обгърнат от страст и суета!

Знаеш ли колко много скърбя?

Колко трябва да изтърпя?

Да властваш е толкова лесно,

да не питаш е толкова нечестно!

Както всеки бог, често мълчиш,

не казваш нищо, не крещиш!

Не признаваш, не искаш нищо,

само признание и ласкателство!

Иска ми се да ти натреса и предателство!!!

Обладана от божествената ти натура,

раздирана от собствената си структура,

предала се и опечалена, прелъстена…

аз искам само да съм преродена!

За да мога да те боготворя, дори и след смъртта!!!

Баналните, повтарящи въроси!

Времето започва да минава все по-бързо през мен! Душата ми няма  как да се наслаждава, остават повече въпроси дори и от преди!!! Чувствам, че не ме искаш, някак си отдалечен! Искам да сме някакви приятели, ама точно какви?! Търся някаква упора, да те преживея..и теб, дано да я намеря! Някакви хора бяха казали, че опита си върши работата в такива ситуации. Мога да им се изсмея в лицата на тея, защото това е пълна измислица!

Поглеждам към нещата, които съм писала, събирала, чувствала! Да си призная, голяма бъркотия е. Може би  вече няма надежда, дали ще дойде деня на истината за мен?! Едва ли…

Придърпваше ме към себе си, целуваше ме. Така е ставало и с други, с жени, мъже, ставало е по-истинско, и аз съм била жестока в живота си, не искайки да преживявам някакви неща. Но до кога?!!! Вече ми е неудобно да питам, защото се повтарям. Нямам никакво търпение, писна ми да те чакам, да мисля, да пиша, да се надявам, да се боря! За какво е всичко това?!

Тук започва да става като едно време в дневника ми, само въпроси, всичките останали без отговор.

А как само мирише кожата ти, как си накланяш главата когато си недоволен, как ме докосваш в изблик на мъничко нежност….

Нищо вече не ми помага да се справя, нищо не ме кара да летя, нищо не ме вдъхновява. А живота пак си продължава!!! Колко още ми остава да те чакам???

Непризнатата Отдаденост!

Като мен си – колко жалко! Сред многото и сред тълпата, ти стоиш сама. Каквото е поискал Той и ти го пожела, каквото е чувствал, ти добре разбра! Започна да обичаш всичко, което Той обича, дори и грешките, които не признава. Научи се да се обличаш, да казваш определени неща, да не гледаш други, да правиш само чудеса! Да подреждаш неговия хаос, да го караш да те пожелае, да го успокояваш и само утеха да му даваш!

От всичко това, от теб нищо не остана, даже намек затова, което си била. Работата, която Той мрази, ти я вършиш с лекота! И Другата, с която те сравнява, която е най-близка, най-умна, най-добра, и нея я прие, и това дори разбра! А защо? За да сега да си тук, сред тълпа от хора, като птица с откъснати крила?!

В очите ти преливащи от обич, аз съзирам само пустотата на разкъсаните ти надежди. А ръцете ти остават празни, макар да са дали всичко, само за малко нежност, толина! Да докоснат най – любимите места, да усещат любов и мекота!!!

Той – той е толкова студен, неспособен, ощетен. Как само взима и не дава нищо, отнема ти дори способността да бъдеш себе си, желанието да си желана! Всичко, оставя те, разкъсана от съмнения, изгубена сред мрака на неговата безумна несигурност!

Моля те, тръгни си, знам, че ти е трудно, че си вложила толкова много в това. Знам, че ще си променена и уплашена, но си тръгни! Не бъди като мен, защото аз вече не притежавам нищо друго, освен отдадеността!!! Бори се, да те иска такава каквато си! Ако ли не, и Самотата е по-добра утеха от Непризнатата Отдаденост!!!

Вече мога да съм с теб!

Ти си прекалено недостъпна, за такава като мен!
А виждам колко много ме желаеш, как ме търсиш всеки ден!
И си толкова сладострастна, на суетата в плен!

Каза ми да не ти звъня повече, но после, полудя!
Толкова много страст, караш ме да полетя!

Нямам сили да те спра, да ме имаш, да ти дам всичко и то сега!
Зарязвам мъжете, кариерата и самотата, отдавам ти се,
няма какво да преосмислям нещата!

Вече не искам да знам и да мога, вече не чувствам капка тревога,
когао си до мен и съвсем спокойно спиш, знам че съм най-щастливата на цялата земя.

Зарязала всички предрасъдъци, клишета и отминали дела!

Заставаме на бара, погледа ти е изгарящ, видът ти е потресаващ, не гледаш никой, само мен, това е,

само за това мечтаех и копнеех… ти ме прероди.
В сегашната, безстрашната, в мене най-голяма обич сътвори!

Благодаря за всеки стон и милувка, приятелска прегръдка.
Днес съм нова и щастлива, днес съм твоя и красива!!!

Как се променят нещата!

Казваше, че за теб аз съм съвсем обикновена, че търсиш съвършената жена. Че няма как да ме обичаш, дори и променена!

Но ето, че се промених и те замених! Сега си уплашен, смутен и ревнив. Сега ме следиш, обещаваш, вече не мълчиш!

Как се променят нещата! Как преосмисляш съдбата! Колко много те чаках, плаках… А сега си до мен!

Но той е там, без никакви лъжи, очакващ, спокоен и сам! Бих могла да му дам всичко, което ти преди не пожела!

Но какво е точно чувството дълбоко в мен?! Кой е всъщност променен?! Къде съм сега? Пустиня остава моята душа, пустинен е и погледа ми за него и за теб!

Мисля да продължа в света от празнота, търсейки себе си и онова, което някой е нарекъл доброта…

Научих, обичах, загубих!

Влизах в световете на много самотници,
чувах гласовете на смъртни предвестници.
Не знаех за греховете на моите грешници!
Обичах игрите на любовни измислици!

Преобличах се в измислени настроения.
Научих много мъже на тежки мъчения.
Накарах някои светове да се преобърнат.
Принудих много хора от мен да се отвърнат!

Наричах себе си с перверзни имена,
рисувах се, гола, сияеща, цяла в суета!
Но после нещо се пречупи в цялостта ми
и ми даде шанс да оставя властта си!

Сега съм тук, самотна , без лицемерие.
На никого, и на себе си нямам доверие!
Студена, безстрастна, безвластна,
научена, но оставена и безопасна!!!